КАК ЖИВЕЕМ В БЪЛГАРИЯ

На 53 години съм. Имам дъщеря Елена Димова Талева, която по рождение е инвалид. От 2000 година съм вдовица. От месец януари съм с рак. Преминах през химиотерапия, лъчетерапия, и други неща. Двете сме сами. Живеем на свободен наем. Когато мога ходим в кметството, но отговорите винаги са, че има много нуждаещи се в района ни, които са по-зле от нас. Моля Ви за помощ. Сега, когато не мога да работя не мога сама да се справям. Не сме от малцинствата. Не мога да се обърна към никоя друга фондация.Живеем в "Разсадника-Коньовица" Въпросът за преместването на ромите от квартал "Баталова воденоца" вълнуваше всички фондации на ромите, а ние към кого да се обърнем? Защо в нашата държава не е уреден въпросът за инвалидите. Аз мога да умра всеки един момент. Какво ще стане с дъщеря ми и мога ли да знам това сега, или ще трябва да умра с отворени очи, тъй като нямам представа как ще живее дъщеря ми,тя е само на 20 години. Никога не е имала нормален живот. Нима и остатъка от живота й ще премине така. Докато някои родители си оставят проблемните деца на държавата аз съм си поела ангажимента, но сега когато не мога да се справям няма към кого да се обърна. Помогнете ми! Моля!